„Децата на Хурин”,
започната през 1918 г., е една от трите Велики легенди, над които Толкин
работи през целия си живот, въпреки че така и не успява да я види
публикувана докато е жив. Част от текста е познат на почитателите
му от извадки и препратки, включени в други книги на Толкин, но това
е първият път, в който цялата история е представена в пълната си
форма.
Различни варианти и извадки от историята са били публикувани и преди – в
„Силмарилион” и „Недовършени предания” на български и в „Книга с
изгубени предания”, „Песни за Белерианд” и др. на английски. Текстът на
„Децата на Хурин” отчасти е съставен от тези текстове и особено
варианта, публикуван в „Недовършени предания”.
Това обаче е нов поглед над цялата история. Голяма част от текста е
ако не идентичен, то поне познат на читателите, но книгата
включва и текстове, които не са били известни на Кристофър Толкин при
съставянето на „Силмарилион” и „Недовършени предания”.
Текстът на „Децата на Хурин” е написан изцяло от Дж.Р.Р. Толкин – с
изключение на дребни граматически и стилистически корекции. Целта на
Кристофър Толкин е била да произведе верен на многобройните ръкописи на
баща си текст. Също така, той е създал и съвсем нова карта на Средната
земя.
Части от „Децата на Хурин” са публикувани и преди – в „Силмарилион”
(проза), „Недовършени предания” (проза), „Книга с изгубени предания част
II” (проза), „Песни за Белерианд” (алитеративна поезия) и „Войната за
силмарилите” (проза), но тази последна част няма да бъде включена в
„Децата на Хурин”.
„Силмарилион” включва втората от трите легенди, които Толкин написва
докато през 1917 и 1918 г. – „За Берен и Лутиен”, „За Турин Турамбар” и
„За Туор и падането на Гондолин”.
В „Недовършени предания” е включен подробен, макар и недовършен и големи
накъсвания, вариант на разказа за Децата на Хурин, представен ни от
поета Дирхавел и наречен „Нарн и хин Хурин” – превод на „Песен за Децата
на Хурин” на сивоелфически. Този текст е варианта на историята, написан
от Дж.Р.Р. Толкин и сина му Кристофър. През 1984 г. в „Книга с изгубени
предания част II” намираме неизвестните дотогава ръкописи „Турамбар и
фоалоке” и „Науглафринг”.
„Песни за Белерианд”, трети том от „История на Средната земя”, съдържа
две дълги поеми за Старите дни – „Песен за Децата на Хурин” и „Песен за
Леитиан”.
Повече за историята на Хурин се разказва във „Войната за силмарилите”,
единадесети том от поредицата „История на Средната земя”, публикувана
през 1994 г. Текстът се нарича „Скитанията на Хурин” и е завършека на
Нарн. Той не е включен в „Силмарилион” защото Кристофър Толкин се
страхувал, че необходимата редакция би била твърде сложна и би направила
историята прекалено трудна за четене. Затова и този текст не е включен и
в „Децата на Хурин”.
Историята на „Децата на Хурин” разказва за трагичната съдба на
семейството на Хурин. Хурин бил човек, който пряко се противопоставил на
Мелкор и бил наказан жестоко от Черния властелин.
Алън Лий, илюстратор на „Хобит” и „Властелинът на пръстените”, е създал
корицата на книгата, осем цветни композиции и 25 скици, които са
включени в „Децата на Хурин”.
„Децата на Хурин” е издадена и на следните езици: холандски (De
Kinderen van Húrin), естонски (Húrini lapsed), фински (Húrinin lasten
tarina), френски (Les enfants de Húrin), немски (Die Kinder Hurins),
унгарски (Hurinova djeca), италиански (I Figli di Húrin), норвежки (Húrins
barn), полски (Dzieci Húrina), португалски (Os Filhos de Húrin),
испански (Los Hijos de Húrin).