БЕОУЛФ

Беоулф рече, на Егтеов чедо:
Ти не тъгувай, владетелю мъдър!
Мъст ти подхожда, не жалби напразни.
Всеки умира в тоз свят по реда си,
тъй че единствена славата само
вечна е, знай го; и тя за храбреца
най-добър дял е в живота нетраен.
(Превод М. Глишев) 

"Беоулф" (ок. 700-1000 сл. Хр.) е староанглийска епическа поема, състояща се от 3182 реда, която представлява 10% от познатата ни днес староанглийска поезия. Ръкописът на творбата не е озаглавен, но от началото на XIX век тя е позната под името "Беоулф".

История и произход

"Беоулф" е една от най-старите епически поеми, достигнали до наши дни. В нея, Беоулф - герой от германското племе на гаутите в южна Швеция, пътува до Дания за да победи чудовището Грендел. Поемата, която разказва за датските и шведските крале и герои, е запазена в Англия, защото англичаните са потомци на германските племена на англите, саксонците и ютите. Ютите и северните саксонски племена дошли от днешна южна Дания и северна Германия. Затова и "Беоулф" разказва за отминалите дни в старата им роднина.

Въпреки че поемата е художествена измислица, в нея се споменават и исторически факти и личности. Хротгар, Гортхулф и Охтере например могат да се срещнат и в ранните скандинавски източници, като "Старата Еда", "Геста Данорум" и форналдарсагите.

Също така, в поемата са видни и множество исторически събития от Дания и южна Швеция в периода 450-600 г. Колкото до Швеция, датировката може да се потвърди и от археологическите разкопки на могилите, за които Снори Стурлусон и шведския фолклор смята, че са гробниците на Еадгилс и Охтере в Упсала. Подобно на "Финсбургския епизод" и няколко по-кратки поеми, "Беоулф" е главен източник на сведения за лица от скандинавската история, в т.ч. Еадгилс и Хигелак, както и за германеца Офа, крал на англите от континентална Европа.

Традициите зад поемата са били пренесени в Англия по времето, когато англосаксонците все още са били в близки династични и лични отношения с техните германски родственици в Скандинавия и северна Германия. Макар "Беоулф" да е единствената запазена староанглийска поема, в която се разказва предимно за герои, а не за християнски ценности, в нея все пак присъства и християнския мироглед.

Повратен момент в изследването и изучаването на "Беоулф" е лекцията на Дж. Р. Р. Толкин от 1936 г., озаглавена "Беоулф - чудовищата и критиците", която за първи път сериозно разглежда англосаксонската поема за нейните литературни качества, а не само като източник на сведения за англосаксонската история и език. Вероятно никой друг академичен труд не е оказал такова голямо влияние в рабилитирането на дадена литературна творба.

Ръкописът на "Беоулф"

Точната година на написването на "Беоулф" е спорна, но се счита, че е приблизително 1000 г. По лингвистични и други признаци е пресметнато, че творбата е съставена през 650-800 г., макар някои учени да посочват XI век. Поемата е дело на двама преписвачи (писари), като втората част започва от ред 1939.

Запазен е един единствен ръкопис на творбата. Тя е написана на смесица от западносаксонски и английски диалект на староанглийския, въпреки че по-голямата част е написана предимно на западносаксонски, подобно на повечето староанглийски творби, преписвани по това време. Най-ранният известен притежател на ръкописа е изследователя от XVI век Лорънс Ноуел - днес творбата се съхранява в Британския музей като част от "Ноуел Кодекс", въпреки че официалното и заглавие е "Котън Вителиус А.XV" защото е била включена в каталога на Робърт Брус Котън през XVII век. Ръкописът е сериозно повреден при изгарянето на библиотеката през 1731 г.

Исландският учен Гримур Йонсон Торкелин прави първия съвременен препис на ръкописа през 1786 г. и го публикува през 1815 г., работейки с комисията по исторически изследвания на датското правителство. Оттогава ръкописът се е разпаднал още повече, и затова преписите на Торкелин са безценен източник за изследователите на "Беоулф".

Героят Беоулф

Толкин отбелязва, че името 'Беоулф' означава 'преследвач на пчели' на староанглийски, т.е. името може да е кенинг за 'мечка' заради страстта на мечките към пчелния мед. Джейкъб Грим приписва названието за вид кълвачи.
Беоулф може и да отговаря на Бодвар Бярки, 'бойната мечка' от скандинавските митове и легенди.

Теми, герои и сюжет

Поемата е преразказ на народни приказки от устната традиция, предназначен за слушатели християни. Често се смята, че творбата е написана от християнски монах, като аргументите за това са, че те са били единствените членове от англосаксонското общество с достъп до материали за писане. Примерът с крал Алфред обаче предполага възможността автора да е пътуващ певец и разказвач.

Исторически погледнато, героите на поемата са езичници. Разказвачът обаче поставя събитията в библейски контекст и прави Грендел и майка му потомци на Каин, а героите - монотеисти. Между изследователите на творбата съществува спор дали главната тема в "Беоулф" е езическа или християнска. Най-вероятно е обаче, при преписа на творбата, християнски монах да е променил текста спрямо своята си вяра.

В исторически контекст, "Беоулф" описва германско общество от воини, в което взаимоотношенията между владетеля (краля) и неговите танове е от съществено значение. Така тановете признават краля и му служат в замяна на доспехи, оръжия, злато и провизии. Обществото се основава на родствените връзки - ако роднина бъде убит, дълг на неговите близки е да потърсят възмездие за смъртта му или като убият посеклия го или чрез откуп или 'верегилд'. Това е и свят на съдба и предопределеност, което е и основния мотив за действията на Беоулф.

Сюжет

Обикновено "Беоулф" се разделя на три основни части или битки. Първата е с чудовището Грендел, което всяка нощ напада великата зала Хеорот и воините на крал Хротгар. Беоулф успява да откъсне ръката на Грендел и чудовището избягва да умре в бърлогата си. Втората битка е с майката на Грендел, която в желанието си да отмъсти за смъртта на сина си убива един от най-добрите воини на Хротгар. Беоулф я проследява до бърлогата й под езерото и я обезглавява.

Беоулф се завръща в родината си и става крал. Един ден, когато Беоулф вече е стар, човек открадва чаша от съкровището на дракон. Когато чудовището открива кражбата, изпада в ярост, изгаряйки всичко по пътя си. Беоулф успява да победи дракона, но е смъртно ранен. По-късно е погребан заедно със съкровището и това отбелязва края на поемата.

Език и стихотворна форма

Поемата е написана в традиционен старогермански стил - характерна е алитерацията на началните звукове в думите под ударение, като редовете се разделени чрез цезура на две полустишия. Повече информация за алитерацията можете да намерите тук. Староанглийските поети често използвали и кенинги - вид описателен литературен способ, в който думата 'кораб' може да се предаде като 'плуващо дърво' и т.н.

Превод и издания на български

Полезен онлайн ресурс по темата е сайта "Хеорот". Едно от най-продаваните в момента издания е превода на Шеймъс Хийни, но съществуват и множество преводи от други автори. Самият Толкин също е направил преводи в мерена и немерена реч, които се очакват скоро да бъдат издадени от Майкъл Драут.

Български превод на "Беоулф", направен от Манол Глишев, се очаква да излезе в края на 2007 г. от издателство "Пергамент". Част от творбата можете да прочетете тук.

Екранизации

През ноември 2007 г. излезе анимиран филм на реж. Робърт Земекис, с участието на Анджелина Джоли, Антъни Хопкинс, Джон Малкович, Робин Райт Пен, Рей Уинстоун и Криспин Гловър. Филмът е 3D анимация, заснета с актьори чрез технологията "motion capture".

В предишната екранизация на староанглийската епическа поема - "Беоулф и Грендел" от 2005 г. ролята на Беоулф е изиграна от актьора Джерард Бътлър. Тази версия на филма е копродукция на Канада, Великобритания и Исландия. Нито една от направените до момента екранизации на поемата не следва сюжета на произведението.