Любителят на цветни метали

Дата: 2002 г.
© Константин Дончев
bland@abv.bg

Всичко започнало със създаването на медните пръстени. Три от тях били изтъргувани на китайците, защото като страна с най-многочисленото население, щяло да бъде интересно да се гледа отстрани как ще си ги поделят. Пет били връчени като рушвет на американците, за да не се месят в това, което все още се зараждало и също за да продължат с поддръжката на “огъня” в Афганистан. А девет, девет пръстена били свити от местните мангали като най-големи ценители на цветен метал.

Но всички пръстени загубили и малката си символична стойност, защото друг пръстен бил създаден. В югозападна Азия, под надвесените склонове на планината Малоум, в завода за медни проводници “Маджун”, черният бачкатор Селерон създал тайно Единствения златен пръстен, който щял да го направи най-големият тежкар в страната му и така да го дари с власт, нечувана за тази географска ширина. В него той излял всичкото злато, което остъргал от останалите пръстени, вложил последните си спестявания и цялата си упоритост, характерна за населението на страните от комунистическия строй и за финал го припикал, за да маркира собствеността си. Един пръстен по-жълт от всички!

Един по един, хората около него започнали да му завиждат, опиянени от красотата на пръстена /казахме, че страната била комунистическа/ и от финансовия монопол, който би могъл да наложи притежателят му. Завистта преминала в превъзнасяне, а превъзнасянето ги превърнало в роби. Но имало и такива, които отстояли. Последният съюз на финансово-независимите бюрократи и дипломатически имунизираните народни представители се изправил срещу работниците от Маджун и в подножието на Малоум се сражавали за свободата си.

Победата била близо, но жълтият цвят на пръстена нямало как да остане незабелязан. Когато го зърнали с очите си, съюзниците се разколебали и примамени от брясъка му, редиците им започнали сериозно да оредяват. Тогава водачът им – Селяндур, предприел отчаян ход. Той грабнал каквото първо му попаднало в ръка и замахнал към Селерон. И неговият поглед обаче бил макар и за миг отвлечен от блясъка на пръстена, миг достатъчно дълъг и съдбовен, за да предреши съдбата на цялата битка. Селяндур се препънал и стоварил по задник на земята. Нещото, което бил награбил, му се изплъзнало от ръцете. В този момент всякаква надежда изчезнала. Но в отчаянието си водачът някак съумял да реагира. Почти инстинктивно и с оттренирано 2-3 пъти движение той извадил малкото си гъзарско джобно ножче и направо, ама направо разказал играта на респектиращо насоченият срещу него среден пръст на черния бачкатор, пръстът, на който се намирал Пръстена. Щом видял кръв, на Селерон му причерняло пред очите, вдигнал температура и забил. В не особено успешен опит да имитира забавен каданс, черният бачкатор се свлякал на земята в епилептичен шок. Селерон – врагът на средната класа в “свободната” страна, бил победен. Селяндур измъкнал със зъби пръстена от бившия среден пръст на черният черноризник* и се вторачил в него с дълбоко замислен поглед, който можел най-общо да опише моментните му мисли като “какъв беше тоя странен вкус”. Докато размишлявал върху този въпрос, той по стар навик прибрал пръстена в джоба си. Това белязало краят на битката.

Но циганските сърца лесно се отдават на поквара, а както вече разбрахме, Златният пръстен имал силно дразнещ окото цвят. Скоро след като поел обратно по пътя за вкъщи, водачът на финансово-независимите бюрократи и дипломатически имунизираните народни представители, бил изненадващо нападнат изотзад и най-безцеремонно изгърбен от берсерктнато стадо мангали. Това обаче не бил краят на мъченията... 

Въпреки че в бързината, хората с неопределен цвят на кожата, пропуснали да забършат Пръстена, те все пак намерили време да минат по веднъж Селяндур /лепилото за берсерк им дошло малко в повече/ и вярното му магаре /още една грешка в бързината/. Оттук нататък не било нужно много време на циганите, за да се скрият по бардаци, сателитни антени и кофи за боклук. Опетненият буржоа не могъл да понесе срама от накърненото си честолюбие и от факта, че оставил рекетьорите да се измъкнат безнаказано. Застанал на колене, погалил замислено островърхата си брада и се решил да стори онова, което единствено било способно да заличи срама от името му /тук е момента да уточня, че Чингис Хан му бил роднина по бащина линия, а един не малко известен японски даймио – по майчина/. Извадил небезизвестното си джобно ножче и то го предало на смъртта му. Селяндур си направил сепуку /не му било лесно с това ножче, но се справил някак/. Така някои неща, които не бивало да се забравят... потънали в забвение.

Отново настъпили времена на блага нищета. Народът започнал постепено да възвръща прокомунистическата си насоченост. Всичко изглеждало забравено, докато не се появил нов шанс и нов носител на Пръстена. Жълтият бил случайно изкопан от миньора Ам-Гъл /някои имена си остават непроменени в историята/. Той го отнесъл дълбоко в “Мътните води” /известна в местността оризова плантация/ и там бил завладян от жълтеникавия блясък и предполагаемата цена на Единствения златен пръстен. От към доджото на Ам-Гъл често можели да се дочуят думите, които той обичал да повтаря всеки път щом се почувствал опиянен от екстаза, който го изпълвал, като притежател на вещ с подобна стойност:

- Как само си ходиш с моят единствен, моят жълт, моят мадафакин, безценен среден пръст /пропуснах да спомена, че миньорът работил като стругар преди да загуби девет пръста и да бъде уволнен по медицински причини/...

Тежкарската вещ дарила Ам-Гъл с нечувано /виждано/ светъл /дълъг/ миньорски живот и с власт, за която можел само да мечтае, но 5 години тровил ума му и чакал на поставката пред огледалото в тъмния като дънджън кенеф на доджото. Но Пръстенът имал собствена воля и нямало как да бъде покорен. Една сутрин той напуснал Ам-Гъл като най-после се изтъркулил в кенефа. Тогава се случило нещо, което историята и конструкторите на канализационната система не били предвидили. Единственият бил намерен от най-причудливото създание... от чистача на септични ями Минчо Празников от Циганската махала /някои имена обаче претърпяват малко повече промени. Бел. авт. – всяка прилика с истински лица и събития е напълно случайна/. Той извадил станалият дори още по-жълт пръстен от камарата... 

Но нека да не задълбаваме в миризливи, тоест излишни подробности, превърнали се в смрадливо... в банално ежедневие за чистачите от подобен клас и с подобен богат опит. Важното в случея било, че скоро дошло време циганите да решат благоденствието на всички /чукнете на дърво за всеки случай, защото историята едва сега започва.../.