Опълченците на Шлемово усое

Дата: 2003 г.
© М. Куманова

O, Шлемово усое! 
Три деня младите дружини 
как крепостта бранят. Горските долини 
трепетно повтарят на боя ревът. 
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път 
гъсти орди лазят по урвата дива 
и тела я стелят, и кръв я залива. 
Бури подир бури! Рояк след рояк! 
Гнусният урук-хай сочи дола пак 
и вика "Търчете! Тамо са добрите!" 
И орките тръгват с викове сърдити, 
"Саруман" гръмовно въздуха разпра. 
Долът отговори с други вик: ура! 
И с нов дъжд стрелички, камъни и дървье 
дружините наши, оплискани с кърви, 
пушкат и отблъскват без сигнал, без ред, 
всякой гледа само да бъде напред 
и гърди геройски на смърт да изложи, 
и един орк повеч мъртъв да положи. 
Мечовете екнат. Урук-хаи ревът, 
насипи налитат и падат и мрът; 
... 

Три дни веч се бият, но помощ не иде, 
отникъде взорът надежда не види 
и братските воини не летят към тях. 
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх, 
кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса. 
Урук-хаите идват, всичките нащрек са! 
Последният напън вече е настал. 
Тогава Еомер, наший генерал, 
ревна гороломно: "Роханци храбри, 
венчайте Рогоскал с венци от лаври! 
На вашата сила царят повери 
прохода, войната и себе дори! 
При тез думи силни дружините горди 
очакват геройски ужасните орки, 
бесни и шумещи! О, геройски час! 
Вълните намират канари тогаз, 
стрелите липсват, но волите траят, 
брони се пречупват - гърдите остаят 
и сладката радост до крак да измрът 
пред цяла вселена, на тоз славен рът 
с една смърт юнашка и с една победа. 
"Средна земя цяла сега нази гледа, 
тоя бой голям е: тя ще ни съзре, 
ако би бегали: да мрем по-добре!" 
Няма вече лъкове! Има хекатомба! 
Всяко дърво меч е, всякой камък бомба, 
всяко нещо удар, всяка душа плам. 
Камъне и дървье изчезнаха там.

По Иван Вазов