Кратка версия на Завръщането на краля

Дата: 2003 г.
© Георги Панайотов
Hellspirit.com

Гондорци: Митрандир, какво ни носиш? 
Гандалф: Буря. 
Гондорци: Еее, таман се бяхме стегнали за море. Нещо хубаво не носиш ли? 
Гандалф: На дядо Коледа ли ви приличам? 
Гондорци: Не, на дядо Мраз. С тая бяла брада. Само червената пелерина ти липсва. 
Гандалф: Дядо Мраз ми е връстник. Викам му само Мраз. Но щом ви приличам на него значи пак буря ви нося. 
Гондорци: Е, те сега се насадихме. Разтоварвай багажа... 

Гандалф: Пипин, марш при Денетор. 
Пипин: При кой? При Детонатор ли? 
Денетор: Хобит? Защо само един? 
Пипин: Не знам. От Графството тръгнахме четирима, после се разделихме на три равни групи. 
Денетор: Пипин, назначавам те войник. 
Пипин: Ама аз още не съм порастнал да ходя в казармата. 
Денетор: Не спори войнико. Кръъъгом. Ходоооммм МАРШ!! 
Пипин (подчинява се) 
Денетор: Откъде го изрови тоя? 
Гандалф: От една дупка. В една дупка в земята живееше хобит. 
Денетор: Хей. И аз съм чел тази книга. Как завършваше? 
Гандалф: Безнадежден случай си. Дано Арагорн е по-адекватен от теб. 

Фарамир: Ти ли си Пипин? 
Пипин: Да. 
Фарамир: Аз съм приятел на Фродо. 
Пипин: И ти ли? Той и брат ти му беше приятел, ама гушна букета още в "Задругата на Пръстена". 

Арагорн: Отиваме по Пътя на Мъртвите и те се присъединяват към нас. 
Гимли: Отиваме по Пътя на Мъртвите и се присъединяваме към тях. 
Леголас: Пътят е затворен. За ремонт. Щяли да го асфалтират, та конете да не пукат поткови толкова често. 
Арагорн: Ще рискуваме. 

Мери: Арагорн, къде се запиля? 
Арагорн: Осъществих телемост със Саурон. 
Гимли: Как? Имаш обхват в Рохан? 
Арагорн: Абе има, ама се губи нещо. А и тарифата е една, трябваше да бъда кратък и ясен. 

Еовин: Арагорн, не отивай. 
Арагорн: Тая па. 
Еовин: Е щом си решил, троши си главата. 

Арагорн (вика): Умрелииии. 
Мърттвите: К'во си се развикал посред нощ бе? 
Арагорн: Не е нощ. Време за обяд е. 
Мъртвите: Тогава защо е тъмно. 
Арагорн: Защото сте под земята и защото не сте си платили тока. 
Един от мъртвите (към друг от мъртвите): Видя ли бе. Казах ти, че е това, а ти не та не. Нощ било. Сега ти ще платиш тока. 
Арагорн: Я по-тихо там. Ще ви водя на бой. 
Мъртвите: Ами ако умрем? 
Гимли: Пак ли? 
Мъртвите: Ей, то верно, че вече умряхме веднъж. Бяхме забравили. 

Теоден: Мери, назначавам те войник. 
Мери: Бе к'во им става на всички? Не разбрахте ли, че хобитите не са карали казармата? 

Вестоносец: Нося червената стрела. 
Теоден: Нямаше ли в други разцветки, че това ми бърка в здравето. Знаете, че бях болен... 
Вестоносец: Абе това да не ти е мандра... 

Теоден: Мери, чупката. Връщай се на село. 
Мери: Няма па. 
Конник: Аз ще те нося скрит. 
Мери: Предпочитам да яздя с Еовин. По-хубаво ще ми е (изчервява се). 
Конник: Абе я се качвай, че като те заритам... 

Гандалф: Орки! 
Пипин: Къде? 
Гандалф: Пред вратата. 
Пипин: Ми пуснете ги де. Пред вратата ли ще висят цял ден? 
Гандалф: Сами да си отворят. 
(Чука се на вратата) 
Гандалф: Кой е? 
Назгул: Назгул. 
Гандалф: Не можеш да влезеш! 
Назгул: Тия ги разправяй на Балрога от Мория. 

Войник: Роханци идат. 
Друг войник: И умрелите идат. 
Гондорци: Йеееее 
Войник: И краля се завръща. 
Денетор: Ауууу (влиза в гробницата и не излиза повече) 

Мери: Ей, я слез за малко да те питаме нещо? 
Назгул: Какво има? 
Мери: Абе Фродо се загуби някъде. Да си го виждал? 
Назгул: Ами ядох вчера нещо, дето не си личеше какво е... 
Мери (мушка назгула): Хаха, хвана се. 
Назгул: МЯУУУУУ 
Еовин: Не ти отива на птеродактила да мяукаш. 
Назгул (предсмъртно): не знам как казват птеродактилите... (умира) 

Теоден: Умираааам. 
Мери: Някой каза ли нещо? 
Еовин: Бе те всички едно и също викат. Къде е краля. 
Теоден: Тук съм (умира) 
Мери: Я, умрял е. Карай да върви, те това е блус (пее си) 

Гандалф: Победа. Сега към Мордор. 
Гондорци: Май самочувствието му е в повече. 
Гандалф: Без приказки. Аре по-бързо, че брадясах докато ви чакам. 
Гондорци (гледат странно към бялата му брада) 
Гандалф: Исам да кажа, че пуснах корени... 

Гандалф: Излез Сауроне и се бий. 
Гондорци: Защо половината от Черната порта е боядисана в червено? 
Гандалф: Не знам. Вчера цялата беше зелена. 
(портата се разтваря) 
Гондорци: Гледайте. Орки. Колко са много. Значи в Мордор вече няма орки. 
Гандалф: Хайде Фродо. Какво направи, глътна ли го тоя пръстен... 

Сам: Фродо, ти да не умря? Я дай тоя пръстен. Я, той ми бил по мярка бе. 
Орки (отнасят Фродо) 
Сам: Върнете го. Къде го носите? 
Орки: В кулата. Кой пита? 
Сам: Ехото. Кой пита... пита... пита... 

Сам (в кулата): Фродо, ставай, че стана напечено. 
Фродо: Печено? Да, гладен съм. Какво си опекъл, Сам. 
Сам: Тръгвай и не ми се обяснявай. Дръж си пръстена, че ми отмаляха ръцете. 
Фродо: Ако стана невидим всички ще ме видят. За да да не ме видят трябва да съм видим. 

Фродо: Сам, пристигнахме. Но няма да метна пръстена в планината. 
Сам: Що бе, пич. 
Ам-Гъл: Дайте ни го. 
Фродо (слага пръстена) 
Саурон: Ам-Гъл, дръж го. Ей сега идвам. 
Ам-Гъл: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9... А, Фродо, що имаш само девет пръста? Ааааа, помощ, отхапан пръст (залита и пада в планината) 

Орел: Айде бе, къде се запиляхте. Да ми бяхте дали пръстена... прелитам и го хвърлям в планината. 
Сам: Е, ти се сети кога да го кажеш... 

Гандалф: Победа! Този път окончателна. 

Хобитите (връщат се в Графството): К'ви сте вие бе? 
Лошите: Лоши? 
Мери: Къде ви е шефа? 
Лош: В кабинета си в Торбодън. 
Пипин: А сега да се махате, че ще се ядосам. 
Лошите: Къде да ходим? 
Пипин: Що мен ме питате? 
Саруман: Паднахте ли ми (спъва се и пада) 
Мери: Падна ли ни. 
Саруман: Грима, ПОМОЩ, ХОБИТИ... 
Грима: Умри бе. 
Саруман: ОК, нямаш грижи (умира) 
Фродо: Не стреляйте по... е, както и да е. 
Грима (пада застрелян с няколко стрели). 

Билбо: Фродо, момчето ми. Хайде към Валинор. 
Фродо: Ти още ли си жив бе? 
Билбо: А? 
(качват се на корабите) 
Фродо: Сам, после ще дойдеш ли? 
Сам: Ебах ли му майката...