Езикът на Ентите
Ентите изпървом нямали език, но общувайки с Елфите придобили желанието да контактуват чрез звуци. "Те винаги искаха да говорят с всичко, старите Елфи," спомня си Дървобрад. Ентите обичали Куеня, но развили и свой собствен език - може би най-особения от всички езици в Арда. Толкин го описва като "бавен, сонорен, претрупан, досаден чак, съставен от разнообразни отсенки на гласните и различия в тона и качествените характеристики, което дори майсторите сред Елдарите не се опитвали да представят писмено" (Приложение Е). Ентите очевидно можели да различат най-дребните разлики в качествените и количествени характеристики и използвали това умение фонологично. Много от различните Ентски фонеми биха звучали на Хората и Елфите като една единствена. Изглежда Ентския език използвал различни тонове, подобно на Китайския вероятно, чрез които проста дума като 'ма' може да означава няколко неща (от "майка" до "кон"), и за китаеца всички те звучат различно,
защото всяка гласна се произнася с различен тон. Ентите може би са използвали повече от четири такива тона.
'А-лалла-лалла-румба-каманда-линдор-буруме' е единствения пример за истински Ентски. Въпреки това тоновете не са обозначени. Това вероятно е причината, поради която Толкин описва този уникален фрагмент от езика като "вероятно доста неточен" (Приложение Е). Анализ на откъса обаче е невъзможен. Трябва да се отбележи, че основните форми на думите са силно повлияни от Куеня (колкото до фонетичния стил, всички части освен 'буруме' можеха да са на Куеня).
Толкин описва езика и като "претрупан" и "досаден". Това е така заради факта, че всяка "дума" имала всъщност много дълго и подробно обяснение на въпросното нещо. Дървобрад казва за собственото си име на Ентски, че "расте непрекъснато, а аз съм живял дълго, дълго време, така че името ми е една цяла история. На моя език, истинските имена разказват историята на нещата, на които принадлежат". Език, подобаващ на особеностите на ходещи дървета.