Илкорин
"Изгубеният език"?
Изпървом, Толкин не си представял историята на елфическите езици на Средната земя по начина, по който бил представен в "Силмарилион". Според "Силмарилион", Нолдорите и Ваниярите прекосили морето и развили Куеня във Валинор, а някои Телери останали в Белерианд, където езикът им се превърнал в Синдарин. Но според други идеи на Толкин, Куеня бил езикът на Ваниярите (наричани още Линдари), Нолдорите развили език, наречен в "Етимологиите" 'Стар Нолдорин', а езикът на Телерите останали в Белерианд прерастнал в Илкорин. Телерите в Белерианд не били наричани Синдари "Сиви елфи", а Илкоринди "тези извън Кор" (централна област във Валинор). Толкин решил, че Нолдорин в крайна сметка е Синдарин. С други думи, този Синдарин заел мястото на Илкорин. Думата Есгарот всъщност е от лексиката на Илкорин. Името Елронд също било замислено да е на Илкорин, но във "Властелинът на пръстените" остава да е на Синдарин. Според някои изследователи, Толкин не зачеркнал напълно езика, а просто го означил като неясния "северен диалект" на Синдарин - езикът на Митрим.
Подобно на Синдарин,
беззвучните преградни съгласни се озвучили
след гласен звук (т > д
в адар "баща" от корена АТА;
Синдарин - адар; Куеня - атар).
Звучните съгласни преминали в звучни
фрикативи на същата позиция (б
> в в товон
от корена ТУБ). В
едносричните думи, дългите гласни били
означавани с диакритичен знак (кôм
"болест", мôр "нощ"
и ôр "кръв"), а в
многосричните - с ударение (разликата е
видна в тôр "крал" и
мн. число тóрин). Всички
глаголи в Илкорин (а са ни известни само пет)
завършват на -а в
сегашно време 3 л. ед. ч.